Паническото разстройство иска жертви

01.09.2008

 

Прочетете остатъка от публикацията »

Първият ми ден, който споделям с вас

15.08.2008

Здравейте! Аз съм Мария на 36 години от София, семейна. Страдам от паническо разстройство вече 4 години. Приех предложението на фондация Европея да водя дневник на това, което ми се случва и да го споделям с вас. Така ще мога да изкарвам всичко от мен, което ми тежи, а надявам се да бъда полезна със споделеното и на онези от вас, които преживяват ада на паническите атаки. Собственик съм на дрогерия, която е на близо до нас, но не се налага да бъда всеки ден там, защото имам едно момиче, което работи там, и на което съм благодарна. Живея в апартамент, със съпруга ми нямаме деца, заедно сме вече две години. Той се занимава с ремонтна дейност и ръцете са му вечно мръсни.
Ще започна със вчерашните ми преживявания.

Трябваше да пътуваме до Ботевград, мъжът ми имаше да върши там някава работа и ме помоли да го придружа.
Тръгнахме за Ботевград. Сутринта се чувствах изморена психически. Това ме караше да се двоумя дали да тръгна или не. Но приех първото. Още в началото при качването в колата се вбесих, че трябваше да седна отзад, защото предната цялата бе в пясък.
Всичко, до което той се докосваше, обикновено бе придружено със задължителна мръсотия. Мръсната среда ме “притисна”. Имах усещането, че правя неща по нечия чужда воля, че живея нечий друг живот. Като допълним и жегата, и отворените прозорци, през които влизаше неприятна миризма, почувствах непреодолимо желание да бъда оставена на мира, аз да избирам какво да правя. Желанието ми в този момент бе непреодолимо, защото не може да бъде отхвърлено, а като добавим и допълнителните дразнители като цигарен дим, затрудняващ дишането, шум и т.н., ситуацията, започна да става бедствена. Появиха се и нетърпимите симптоми за началото на паниката. Мисля, че това състояние е в основата на нещата, върху които в последствие са се натрупали и другите страхове. Тук искам да спомена, че като чук ми се стоварва и депресията, караща ме да се чувствам безпомощна и неможеща нищо да направи сама. Неможеща да осъществи мечтите си. Дали пък в дъното на проблема не стои някое неосъществено желание? Кой знае може и така да е, засега не мога да твърдя със сигурност. Паническата атака започна все повече и повече да се засилва, вече трудно я овладявам.Остатъкът от пътя превъзмогвам успешно, като взимам лексотан за подкрепа.

Прочетете остатъка от публикацията »

Заплаши, че ще ме подпали

08.07.2008

Още преди да се омъжа, настоящия ми съпруг изпадаше в безпаметни агресии, когато ситуациите показваха,че аз съм права. Направо полудяваше. Дразнеше се , когато го предупреждавах за различни опасности, които той така и не избягваше, само защото аз го бях казала.
След брака нещата взеха направо катастрофичен обрат. Преди няколко седмици купи кола, едно Ауди, което бе разбито отвсякъде. Опитах се преди това да му подскажа да не хвърля парите на вятъра, но както се досещате, той направи точно обратното.Колата вървя два - три дни и показа такива дефекти за поправката, на които щяха да отидат толкова пари, за колкото бе я купил.Беше ми писнало непрекъснато да предугаждам резултат, за които той да не чува.
Това бе капакът. Във времената, когато трябва да се харчи разумно, за да има що-годе нормален живот, той се държи безотговорно. Сумата за ремонт бе доста сериозна и аз предложих, колата по-добре да не се кара извено време, докато стабилизираме финансовото си положение. На това мое предложение мъжът ми побесня и започна да ме удря с все сила по лицето. Олюлях се, паднах и си контузих ръката.Сърцето ми се свиваше не само от физическата болка, но и от жестокостта, която виждах в очите му.Той ме удряше със съзнанието ,че ми нанасяше ужасна болка, но продължаваше. Когато реших да викам за помощ, с надеждата да спре, той ми запуши устата.С другата ръка взе телефона го насочи към мен. Но нещо го спря и го запрати на пода и ме пусна.Изтича и донесе спирт за горене, поля с него телефона и с запаката го запали. Обезумях. Започна да ми крещи, че ако продължавам да се оплаквам и да мрънкам -и мен ще запали така.
Имаме дете, което е на 3 годинки, по време на случката беше при майка ми.
Ако го напусна не зная дали бих могла да се справя сама с детето, но и да живея така не бих могла.
Търся съветите Ви. Ако има жени с подобно на моето положение, нека споделят как се справят.
Нора

Прочетете остатъка от публикацията »

Мъжът ми иска дете,а аз му “давам”панически атаки

06.07.2008

Казват, че за всичко е нужна сила. Така е, но понякога тя

не достига и затова имаме усещането, че повече не можем да издържим каквото и да било.Имам паническо разстройство от 10 години.Трудно излизам навън. Вече два дни се чувствам ужасно. Безмислие изпълва пространството, не намирам причина, която да мотивира живота ми. Скуката убива всеки порив. Стените, сякаш още повече ме подтикват към това твърдение. Затворниците, може би точно от това са измъчвани най-вече - от невъзможността да имат избор, който избор да им създава необходимите преживявания.

Те ми липсват много. Доброволните затворници-така ни наричат. Какво доброволно има в това, че трябва да пия сероксат или ривотрил при нужда, както казва моя психиатър.Преди две години друг негов колега ме мотивираше към живот, казвайки ми да пия золофт и той ще победи агорафобията. Да, ама не. Засега агорафобията, взима преднина. Повече не бих могла да живея в тази къща. Всичко ме подтиска и сякаш се въртя в омагьосания кръг на липсващия живот. Подсъзнателно всеки от нас се стреми към правото във

всеки един момент да пожелава онова което му е необходимо. Мъжът ми иска деца, както разбирате обаче, аз трудно мога да му ги дам.Затова, той работи по въпроса някъде навън с моята приятелка.Разбирам го, аз не само че съм му в тежест, но и не мога да му осъществя това желание. А живеем във време, когато всеки смята, че заслужава всичко.Разбира се, и аз мога да смятам така, но само да смятам. Мъжът ми се връща от работа и бързо бяга в кухнята, а после се скатава в неговата си стая, с тайната мисъл, че няма да се появя и аз там.Често го чувам, как крои планове за щастливи дни с хубава къща и нова кола, но аз не влизам в тях,в списъка на мечтите е моята приятелка, която навива да напусне мъжа си и да му роди дете.

Преди една нощ почувствам познатото напрежение, изискващо промяна. Промяната си я набавих с един ривотрил. Болката остана.

А в другата стая мъжът ми си уговаряше поредната среща с моята приятелка, да излязат на въздух - за мен чист въздух не се полагаше, за мен оставаха паническите атаки, подправени от време на време ту с амитриптилин, ту с ксероксат или золофт, а за гарнитура ривотрил и ксанакс.

Радмила

  Прочетете остатъка от публикацията »

История за паническо разстройство, депресия и бременност

06.07.2008

 

Прочетете остатъка от публикацията »