История за паническо разстройство, депресия и бременност

 

Моята история започва така. Преди около три години се почувствах зле - имах силно сърцебиене, изпотяване и други неприятни усещания. При какви ли не лекари ходих-никой не разбра какво ми е. По случайност отидох при една невроложка, която постави диагнозата нервно-вегетативна дистония и ми изписа лекарства. Започнах да ги пия - почувствах се много по-зле.Изпаднах в депресия - много тежка и кошмарна. Не се хранех, плачех непрекъснато, не можех да се грижа за детето си и съпруга си, бях неадекватна. Направо сякаш откачих.
  Единственото ми спасение от кошмара беше сънят… Майка ми дойде да ми помогне в този труден момент и ме заведе при личната ми лекарка, с молбата да ме изпрати на психиатър за преглед. Отидохме при една психиатърка, която започна да ме лекува с Деанксит. Пиех го почти година, понадигнах глава от депресията, но започнаха кошмарни натрапливи мисли, задавах си въпроси, на които никой не би могъл да отговори, започнах да се самонаблюдавам. Започнах да се страхувам да излизам сама, да оставам сама вкъщи, да отида до магазинчето до блока, но както и да е - все пак работех и се грижех колкото можех за близките си и за себе си. Единствено майка ми разбираше какво се случва с мен и всячески се опитваше да ми помогне. Тя беше човекът, който ме изправи на крака след депресията. Въпреки че не живее в същия град където съм сега, тя и от разстояние ми вдъхваше вяра и кураж.След година пиене на Деанксит и леко подобрение, реших да отида при друг специалист. Моя близка приятелка ме насочи към добър психиатър, при когото ходя и до днес. Тя каза, че съм изгубила цяла година с този Деанксит, а е трябвало веднага да се започне лечение с по-силен антидепресант. Ако депресията е била лекувана по-успешно в началото - нямало е да се стигне до т.нар. опашка на депресията - ПР. И сама бях стигнала до този извод, но друго е, когато ти го каже специалист - нелекуваната адекватно депресия ме е довела до паническото разстройство. Започнах веднага Ципралекс+ Ксанакс. След няколко месеца бях нов човек. Чувствах се силна и щастлива, готова да върви напред…
  И така до миналата година, до месец май. С лекарката бяхме решили, че е време да спирам Ципралекс-а, защото се чувствах прекрасно и вече мислех за второ дете. И …забременях. Бях толкова силна и щастлива от тази новина, бях сигурна, че всичко ще е наред, но…във втория месец ме приеха за задържане, наблъскаха ме с хормони, после казаха, че се налага аборт по медицински показатели, защото било “кухо яйце”. Направих аборта - едва не ме изтърваха на операционната маса от предозирана упойка. После започнаха да ми бият други хормони, защото лекарят видя, че са останали парченца непочистени в матката. Гинекологът ми каза, че може да се наложи втори аборт, ако не се изчисти всичко. Тогава съвсем откачих. Но дори и след тези гадости бях сравнително добре, нямах пристъпи. Но след четири месеца от спирането на Ципралекс-а , се върнаха натрапливите мисли и кошмарите.Отидох отново за помощ при моята си лекарка, разказах й всичко и решихме пак да започна Ципралекс-а. Пих го 7 месеца. Мина пролетта и решихме пак да опитаме да го спрем. Вече 16-ти ден съм “ЧИСТА”!!!
  Броя всеки ден и се радвам на постижението си, но не знам до кога…
Надявам се никога повече да не посегна към антидепресантите или успокоителните, но уви, не знам дали ще е така.За едно съм сигурна - точната диагноза поставена на време е най-доброто лечение. Не отричам лекарствата, напротив- благодарение на Ципралекс-а се чувствам много добре, Ксанакс също имам в себе си - “за всеки случай”, но най-голяма помощ ми оказа моята майка. Никое лекарство няма тази сила, която има майчината любов! Дано и другите хора, страдащи от ПР да имат близък, на чието рамо да се опрат.Битката ще е загубена ако нямате такъв човек. Дано съществува до вас и ви помага, ако ли не - дано да го откриете, има добри хора на този свят.

Е.В.



 

Етикети: , ,

3 коментара по “История за паническо разстройство, депресия и бременност”

  1. Mira казва:

    Аз пия ципралекс доста време и мисля да го спирам.Дано успея,чувствам се доста по-добре от преди.

  2. Reni казва:

    И аз получавам паниечски атаки вече три години. Работя в един голям супер маркет и изпитвам страшно напрежение при разговори с непознати хора. Моята лекарка казва, че имам социална фобия. Конатктите с хора, особено с непозанти ме правят много неуверена , затова и пополих шефовете ми да ме преместят да работя в складовите помещения на магазина и то работя през нощта когато няма много хора,така се чувствам по-спокойна. Пия серопрам, но пак си го има това напрежение.

  3. Todor казва:

    Моята психиатърка ме лекува с трициклични антидепресанти. Започнахме с амитриптилин.После продължих с анафранил (clomipramine). От тях имам подобрение, поне не се чувствам така напрегнат и тревожен. Но сексуалното ми желание силно намаля и това доста ме притеснява. Не ми се иска да спирам антидепресанта, но и с тази притъпена чувствителност не може да се продължава.

Вашият коментар