Мъжът ми иска дете,а аз му “давам”панически атаки

Казват, че за всичко е нужна сила. Така е, но понякога тя

не достига и затова имаме усещането, че повече не можем да издържим каквото и да било.Имам паническо разстройство от 10 години.Трудно излизам навън. Вече два дни се чувствам ужасно. Безмислие изпълва пространството, не намирам причина, която да мотивира живота ми. Скуката убива всеки порив. Стените, сякаш още повече ме подтикват към това твърдение. Затворниците, може би точно от това са измъчвани най-вече - от невъзможността да имат избор, който избор да им създава необходимите преживявания.

Те ми липсват много. Доброволните затворници-така ни наричат. Какво доброволно има в това, че трябва да пия сероксат или ривотрил при нужда, както казва моя психиатър.Преди две години друг негов колега ме мотивираше към живот, казвайки ми да пия золофт и той ще победи агорафобията. Да, ама не. Засега агорафобията, взима преднина. Повече не бих могла да живея в тази къща. Всичко ме подтиска и сякаш се въртя в омагьосания кръг на липсващия живот. Подсъзнателно всеки от нас се стреми към правото във

всеки един момент да пожелава онова което му е необходимо. Мъжът ми иска деца, както разбирате обаче, аз трудно мога да му ги дам.Затова, той работи по въпроса някъде навън с моята приятелка.Разбирам го, аз не само че съм му в тежест, но и не мога да му осъществя това желание. А живеем във време, когато всеки смята, че заслужава всичко.Разбира се, и аз мога да смятам така, но само да смятам. Мъжът ми се връща от работа и бързо бяга в кухнята, а после се скатава в неговата си стая, с тайната мисъл, че няма да се появя и аз там.Често го чувам, как крои планове за щастливи дни с хубава къща и нова кола, но аз не влизам в тях,в списъка на мечтите е моята приятелка, която навива да напусне мъжа си и да му роди дете.

Преди една нощ почувствам познатото напрежение, изискващо промяна. Промяната си я набавих с един ривотрил. Болката остана.

А в другата стая мъжът ми си уговаряше поредната среща с моята приятелка, да излязат на въздух - за мен чист въздух не се полагаше, за мен оставаха паническите атаки, подправени от време на време ту с амитриптилин, ту с ксероксат или золофт, а за гарнитура ривотрил и ксанакс.

Радмила

 

Етикети: , ,

2 коментара по “Мъжът ми иска дете,а аз му “давам”панически атаки”

  1. Рали казва:

    То и при мен е същата история.Мъжът ми иска дете, а аз имам ужасен страх от забременяване и се чудя какво да правя. Изпитвам неописуем страх от бременност и при мисълта затова започват панически атаки.
    Не ме разбирайте погрешно, много обичам децата, но се страхувам от това как ще родя и какво ще ми се случи.

  2. Зина казва:

    Изпитвам страх от забременяване. Страхувам се, че като забременея друг ще управлява живота. Нещо като да изгубиш идентичността. Всички твърдят, че жените се отнасят към майчинството като нещо естествено но мен ме притеснява.Лошото е, че и с никого не съм споделяла това усещане.Смятам че ще ме пиемат като нещо не в ред.

Вашият коментар