Паническото разстройство иска жертви

 

Точно така, паническото разстросйтво иска жертви и някой трябва да ги даде. От няколко дни мъжа ми ме гледа странно, затворен е и ме отбягва. Даже и манждите, които му готвя не са му особено вкусни. Но не иде реч за тях. Мъжът ми ми подхвърли, просто ей така, че освен паническото разстройство, съществува и той. Животът му бил един и той иска да го изживее така, както чувства.Писнало му от проблеми и от непрестранни страхове.Това е приятели, аз съм тежестта на семейството. Това ми намирисва на зарязване, но да видим какво времето ще покаже.Усещатего е гадно, но явно да се жертваш за другия е само в книгите и във филмите. Тези ми расъждения постоянно предизвикват страховете- ни лекарства помагат, ни приятелки, ни работа, нищо.Само като си порева, нещата връщат образите си и по-леко фокусирам.Много държа на мъжа ми, независимо от всички проблеми, които ми създава, мисълта че мога да остана без него ме ужасява. Не съм му я споделяла.Сякаш така пазя нашата връзка.Дано мисълта не избяга от мен и не покоси всичко.

Вашият коментар