Публикации с етикет “история за паническо разстройство”

Първият ми ден, който споделям с вас

15.08.2008

Здравейте! Аз съм Мария на 36 години от София, семейна. Страдам от паническо разстройство вече 4 години. Приех предложението на фондация Европея да водя дневник на това, което ми се случва и да го споделям с вас. Така ще мога да изкарвам всичко от мен, което ми тежи, а надявам се да бъда полезна със споделеното и на онези от вас, които преживяват ада на паническите атаки. Собственик съм на дрогерия, която е на близо до нас, но не се налага да бъда всеки ден там, защото имам едно момиче, което работи там, и на което съм благодарна. Живея в апартамент, със съпруга ми нямаме деца, заедно сме вече две години. Той се занимава с ремонтна дейност и ръцете са му вечно мръсни.
Ще започна със вчерашните ми преживявания.

Трябваше да пътуваме до Ботевград, мъжът ми имаше да върши там някава работа и ме помоли да го придружа.
Тръгнахме за Ботевград. Сутринта се чувствах изморена психически. Това ме караше да се двоумя дали да тръгна или не. Но приех първото. Още в началото при качването в колата се вбесих, че трябваше да седна отзад, защото предната цялата бе в пясък.
Всичко, до което той се докосваше, обикновено бе придружено със задължителна мръсотия. Мръсната среда ме “притисна”. Имах усещането, че правя неща по нечия чужда воля, че живея нечий друг живот. Като допълним и жегата, и отворените прозорци, през които влизаше неприятна миризма, почувствах непреодолимо желание да бъда оставена на мира, аз да избирам какво да правя. Желанието ми в този момент бе непреодолимо, защото не може да бъде отхвърлено, а като добавим и допълнителните дразнители като цигарен дим, затрудняващ дишането, шум и т.н., ситуацията, започна да става бедствена. Появиха се и нетърпимите симптоми за началото на паниката. Мисля, че това състояние е в основата на нещата, върху които в последствие са се натрупали и другите страхове. Тук искам да спомена, че като чук ми се стоварва и депресията, караща ме да се чувствам безпомощна и неможеща нищо да направи сама. Неможеща да осъществи мечтите си. Дали пък в дъното на проблема не стои някое неосъществено желание? Кой знае може и така да е, засега не мога да твърдя със сигурност. Паническата атака започна все повече и повече да се засилва, вече трудно я овладявам.Остатъкът от пътя превъзмогвам успешно, като взимам лексотан за подкрепа.

(more…)